fbpx

Д-р Венцислав Грозев: Не трябва да се прибързва с преструктурирането на болниците

01 / 02 / 2018
Написана от Clinica.bg

След повече от месец преговори между Българския лекарски съюз (БЛС) и НЗОК относно новия рамков договор, определящ правилата за работа на медиците след 1 април 2018г., разговорите не затихват. Мария Чипилева разговаря по темата с д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз, в интервю за clinica.bg.

- Д-р Грозев, докъде стигна преговорния процес със здравната каса?
- От страна на БЛС сме приключили с нашите предложения, включително с цените и обемите. Във вторник проведохме поредния Управителен съвет, на който бяха одобрени условията, които ще отстояваме в преговорния процес с Надзорния съвет в извънболничната и болничната помощ. Така че сме готови, за съжаление касата и на 31 януари не е готова с проекта, а по силата на законодателството той трябваше да бъде публикуван преди няколко дни. Ако качи такъв проект на 1 февруари по силата на задълженията си, ще бъде добре. Ние обаче няма да чакаме повече и ще представим нашите предложения, които определено считаме, че са изключително балансирани, осигуряващи спокойствие, те са в интерес, както на работещите в системата, така и на пациентите.

- Кои са основните промени в текстовата част, които предлагате?
- Много е постигнато в извънболничната помощ. Например постигнахме споразумение с касата втория трудов договор да не се счита за основен в извънболничната помощ, дано Надзорът го препотвърди. Има доста подобрения при общопрактикуващите лекари. В болничната помощ има постигнати споразумения да се върне 24-часвото отчитане на клиничните пътеки, както беше преди две години. Това означава, че една пътека може да бъде отчетена след 24-часово пролежаване. Касата промени това условие заради опасенията от свръххоспитализации, но се видя, че ние не можем да надхвърлим 2 млн., така че основанието й отпадна. Освен това се споразумяхме да се диференцира минималния престой за пациентите. Там, където медицинска целесъобразност изисква престой от 24 часа по преценка на лекаря, той да бъде изпълнен, а там, където се изисква по-задълбочено лечение, срока да бъде увеличен. Става дума за случаи, които изискват по-продължителен период на лечение, както и повече изследвания, за да се постави диагнозата.

- Други промени в алгоритмите на клиничните пътеки предвиждат ли се?
- В момента вървят преговори по тази тема, но за съжаление срещу нас седят неоторизирани лица за взимане на решения. Ако хора със специалности, които са много далече от медицината, ще настояват за определени неща и ще бъдат компетентни в преговорите, ще кажа - Боже мой спасете нашето здравеопазване. Друг е въпросът, че и сега съществуващите алгоритми по КП не са лоши, но има дейности в тях, които са излишни с оглед на разхода на финансов ресурс без нужния ефект. Но, ако трябва да преговаряме с Надзор, в който има само един лекар, представете си за какво ще става дума.

- Кои са другите основни промени в болничната помощ?
- Те ще се извършат през цените и обемите на дейностите. Предлагаме да се завишат цените на 116 клинични пътеки и то в рамките на тези 148 млн. допълнително, които са отделени в закона за бюджета на здравната каса за тази година. С тях искаме да компенсираме и прословутото грозно понятие „надлимитна дейност". Целим в преговорите с Надзорния съвет да постигнем не по-малко от 121 млн. лв. месечно разплащане за болнична помощ в Приложение 2 и не по-малко от 33-34 млн. лв. в Приложение 1. През миналата година НЗОК твърдеше, че плаща за него по 36 млн. лв. на месец, но това е така само в последните два месеца, а средно месечният разход е около 31-32 млн. лв. Имаме желанието и да се съобразим с някои регулаторни механизми за Приложение 1, но те ще са обект на още преговори.

- Ще има ли лимити и за Приложение 1?
- Това е въпрос на преговори, етично е от наша страна да не казвам едното или другото. По силата на законодателството тези дейности са безлимитни, но в същото време се наблюдава спекулация с някои изследвания – например позитронно-емисионната томография, неимоверното нарастване на разходите в онкологията през лекарствените средства и др. Затова трябва някои неща да бъдат обсъдени, не може колегите ми от цялата болнична система да страдат заради две-три специалности.

- Имаше идеи през миналата година да се въвеждат полуавтоматизирани системи за онколекарствата, това ли ще е посоката?
- Ние предлагахме да се въведат и електронен търг за лекарствата, и електронна рецепта, и електронно досие на пациента. Тогава тези неща щяха да си дойдат по естествен път. И сега искам да попитам хората от Надзорния съвет - кой не иска да вкара в регулация тази система, за да спестим средства – ние ли, които предлагаме това, за да има яснота!

- Все пак НРД ви дава възможност за вкарване на някакви правила?
- Механизмите не ни дават такива права, защото за Приложение 1 всичко, което се отчете трябва да се плати. След като всичко това е гарантирано от държавата, защо тя не поеме част от своята отговорност в това плащане, а то става за сметка на пациентите, които не са онкоболни, не раждат и не се нуждаят от ПЕТ-скен.
Не може цялата патология да страда заради 3-4 заболявания или едно нормално физиологично състояние, което се нарича бременност, както и раждането, което няма лошо да бъде повишено като стойност, защото е срамно да говорим, че се плаща по 580 лв.

- Кои цени на пътеки ще се повишат и с колко?
- Основно там, където поехме ангажимент – педиатрия, неврология, фтизиатрия, голямата хирургия с огромните разходи. Общият брой на пътеките е 116, като увеличението предимно е насочено към детско и майчино здравеопазване. Средният процент, с който ще се увеличат е около 10-12, но ще бъде диференцирано завишението.

- Ще има ли увеличение на цените на пътеките за долекуване?
- Да, те са завишени, вдигаме ги на около 60 лв. на ден от 35 лв.

- По данни на здравната каса за миналата година при 31 хил. пациенти на химиотерапия има 11 хил. диспансерни прегледи, да не говорим за палиативните грижи, няма ли да се задължат лечебните заведения с договор с касата да извършват всички дейности по онкологичното лечение, а не само печелившите?
- Има резон в това, но то е въпрос на бъдеще и на становище от министерство на здравеопазването. Трябва да се видят нещата точно, още министър Петър Москов искаше това да се въведе, но то не се случи. За съжаление системата е такава, че сега болниците нямат право на нова дейност по здравната каса, тоест дори да искат да правят диспансеризация например - няма как да се случи. Но сигурно трябва да се помисли в това отношение, защото тук става дума, както за една трагедия в семейството, така и за значително повишаване на медицинската услуга, така че пациентът да бъде обгрижен отвсякъде, а не да се прехвърля от едно място на друго. Трябва да начертаем стъпките и мерките, за да се стигне до тази промяна. Но има и друг въпрос – кое наложи последните 7-8 годни да разсипем онкологичния регистър. Унищожихме базата, за да може някой да си разиграва коня, както иска. Това е истината и обществото трябва да я чуе най-накрая, защото не са виновни нито лекари, нито сестри в това отношение.

 

- Джипитата искат увеличение на таксата за преглед и на капитацията, ще има ли такова?
- На таксата за преглед не, тя се регламентира с постановление на Министерски съвет - промяна няма, остава си 2.90 лв. Но ние сме вдигнали цените на диспансеризацията с едно-две и повече заболявания, както и на профилактичните прегледи за деца – те стават от 10.50 на 11.50-12 лв. Когато кажеш на човек, че се увеличават с един лев, той не го смята за нищо, но, когато това левче го умножиш по милиони прегледи става друго. Със съвсем малка сума сме завишили и капитацията.Мисля, че колегите ни в работните групи подходиха изключително конструктивно, вместват се в рамките на 214 млн. лв. за 2018 г. и направиха предложения, зад които заставаме. Те са изключително балансирани и структурирани, не извиваме ръцете на никого за повече средства, дано този глас на разума бъде чут от Надзора.

- Какво се случва със здравната карта, министерството каза, че трябва да е готова следващия месец?
- Ние досега не сме я виждали, въпреки че по закон в работните групи има по двама наши представители. Не знам колко области са готови, при нас не е пристигнало нито едно решение или предложение за изработване на здравна карта. Това, ако е проява на сериозно отношение, здраве му кажи.

- Мислили ли сте за актуализация на картата?
- Разбира се, тя трябва да има своята снимка като информация и статистика за необходимостта от нови дейности или съкращаване на легла. Но ние продължаваме да твърдим, че тя не трябва да е фактор, който да довежда до подписване или не на рамков договор. Тя трябва да е само ориентир за нуждата от кадри и дейности. Там, където те са повече, трябва да се мисли допълнително какво да се предприеме.

- Бъдещето на общинските и областните болници какво е?
- Цялото ни болнично здравеопазване е в реанимация. То се намира в ситуация на медикаментозна кома с командно дишане. В момента, когато кредиторите предявят своите искания, те са в състояние на фалит. Това е истината. Ние затова насочихме усилията си за повишаване на цените на клинични пътеки, които се работят на първо и второ ниво на компетентност и така подпомагаме и самата си държава.

- Смятате ли, че те могат да оцелеят обаче?
- Преструктуриране най-вероятно ще се наложи, болници, които са добре ръководени на регионално ниво, имат дейности, специалисти, няма защо да бъдат закачани. Болници, които имат проблеми във връзка с демографските показатели, кадрите, трябва да бъдат преструктурирани, но без да се бърза. Трябва да има много вярна статистика, да се види на място как изглеждат нещата и тогава да се решава.

- Какво ще стане с отделенията на областните болници, които са губещи, но са единствени в много региони?
- Трябва да се помисли за кадровото им и техническо обезпечаване, за мотивацията на хора, които да работят там. Преди няколко дни получихме съобщение, че закриват работещо отделение във Враца за УНГ при наличие на трима специалисти, за да се пренасочва дейността му към такива с по един. За какво говорим, за каква стратегия, за какво преструктуриране. Ако се закрие, неговата дейност няма да може да се възстанови дълго след това и пациентите остават на самоспасяване. Не лекарите разкарват пациентите, а административната система ги докарва до там.

 

- Какво става с остойностяването на медицинския труд?
- Нищо не става. Две години и половина цялата ни методика, независимо на какви маси я обсъждаме и всичките писаници към министерства и институции, отговор няма. Сега се работи, но кой го прави – двама души в МЗ ли! След това само ще се увеличи наплива към Терминал 2. Дали сме статистика, според която 51% от работещите лекари са малко над 50 години. 20% са над 60 години и 8% са над 65.
Хайде, кажете ми какво се случва в следващите 5-6 години. А при сестрите ситуацията е още по-тежка. И в следващия момент някой ти казва, че умува за остойностяване и спестяване на пари, къде е конструктивизмът!

- Няма решение в рамките на тази година, така ли?
- Не виждам решение.

- Видяхте ли се с новия екип на МЗ и очертахте ли някакви посоки на действие?
- Да, видяхме се един-два пъти и се разбрахме, че ще има сътрудничество. От наша страна желанието е налице, остава да видим тяхното, защото до настоящия момент не сме забелязали особено желание. Досега например нямаме нито една среща с Надзора на НЗОК, на който председател е зам. здравен министър.

- А какви са плановете за работа на БЛС през тази година, какво става с продължаващото обучение?
- Продължаваме работата си в тази поска, предстои ни среща с тримата председатели на УЕМС. Те ще дойдат в България на 16 март, когато ще проведем и конференция по темата, за организацията и синхронизацията на ПМО в България с европейските практики. Надявам се да се промени и закона за бордовете по специалности, който отлежава в МЗ над 4 години и така обучението да стане със задължителен характер, защото доброволният доникъде не довежда. Надяваме се, че тази среща с УЕМС ще освети проблема, а и в момента, когато България председателства ЕС, е добре да кажем, че тази промяна е нужна.

- Имате ли идея как да върнем и лекарите у нас в съзвучие с новите идеи на кабинета?
- Ако се изпълнят поне част от нещата, за които говорихме, това ще се случи. Ако само пищим – „леле мале, издънихме бюджета", това няма да се случи никога.