Едва ли има дете, което да премине детските си години, без да приема антибиотици при възпалено гърло, пневмония или просто усложнена ушна инфекция. Ново и обширно проучване разкрива значителна и обезпокоителна връзка между лекарствата и повишения риск от психични заболявания. Учените предполагат, че връзката между тях произтича поне отчасти от начина, по който антибиотиците влияят върху състава на бактериалната популация в храносмилателния тракт.
Проведено е било изследване, което всъщност допълнително засилва неотдавна нарастващите теории за връзката между инфекциите, чревния микробиом и психичните заболявания, научи МедКонсулт.бг.
То проследява клинични данни за над един милион души - в този случай информация, събрана от 1995 г. насам от пациенти, лекувани от психични заболявания през първите 17 години от живота (т.е. като непълнолетни), както в стационарни, така и в амбулаторни условия. За всеки пациент в базата данни са записани подробни здравни показатели, включително предписания и медицинска и фамилна анамнеза, а информацията е документирана през юношеските им години.
Тази база данни позволява на изследователи от цял свят да отговорят на фокусирани въпроси за връзката между житейските събития и психичните заболявания.
3,9% от децата са били диагностицирани с някакъв вид психично разстройство
В научната общност изследвана теорията, че микробиомът на червата, т.е. разнообразната бактериална популация, която живее в храносмилателната система на всеки от нас, комуникира с мозъка и влияе на нашето настроение и евентуално на податливостта на психични заболявания.
Проучванията, направени върху животински модели, вече са в състояние да докажат връзката между бактериите и депресията. Едно проучване показва как група експериментални мишки, лекувани с антибиотици, са претърпели промени в бактериалната популация в червата и в резултат са се представили по-слабо при тестове за памет, извършени върху тях. В друго необичайно проучване са взети фекални проби от депресирани хора и са трансплантирани на мишки. В резултат на това мишките развиват депресивни симптоми.
Въпреки че тези проучвания предполагат съществуването на връзка между микробиома и състоянието на психичното здраве, естеството на връзката или нейната молекулярна основа остава неизвестно.
В настоящото проучване, специалистите установяват, че приемът на антибиотици увеличава риска от развитие на сериозни психични заболявания като обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) и шизофрения, поне в ранна възраст. Учените са избрали да се съсредоточат върху сложната връзка между храносмилателната система и бактериалната популация, която живее там постоянно и между мозъка. Един от най-разрушителните начини за промяна на състава на микробиома е приемът на антибиотици, които убиват вредните, но и добрите бактерии.
Проучването се фокусира върху данните на непълнолетни лица, родени между 1995 и 2012 г., чийто брой достигна малко над милион. Специално са били подбрани деца, които са приемали антибиотици в даден момент от живота си до 18-годишна възраст, като след това е била проследявана историята на тяхното психичното здраве средно за 10 години. Освен това те са били сравнявани с контролна група деца, на които са им били предписани антибактериални лекарства, но по някаква причина не са ги приемали.
Това, което са установили учените е, че излагането на антибиотици, особено при дългосрочно лечение или многократни дози, е свързано с увеличени последици от редица психиатрични разстройства.
- 3,9% от децата в проучването (около 42 000 деца) са посетили болница по-късно през живота си, където са били диагностицирани с някакъв вид психично разстройство;
- 5,2 процента (които са около 56 000 деца) са получили рецепта за антипсихотично лекарство по-късно в живота.
В сравнение с лицата, които не са били лекувани с антибиотици, децата, които са приемали антибиотици, са имали значително по-голяма вероятност да имат едно от тези събития.
84% по-голяма вероятност за хоспитализация поради психични проблеми
Децата, хоспитализирани и получили антибактериална терапия за инфекция, са били с 84% по-предразположени да бъдат хоспитализирани поради проблеми с психичното здраве и 42% по-вероятно да получат антипсихотични лекарства. Най-висок риск се наблюдава при деца, получаващи антибиотици, докато лицата, получаващи антивирусно и противогъбично лечение, нямат почти никакъв повишен риск.
Антибиотиците, разбира се, не са единственият фактор, който влияе върху риска от влошаване на състоянието на психиката на човек. Изследователският екип също изследва семейната медицинска и психическа история на децата, както и на техните братя и сестри. Дори в сравнение с техните братя и сестри (които имат същата фамилна анамнеза) децата, които са получавали силните лекарства, са били изложени на повишен риск от психични заболявания, въпреки че разликата между риска в сравнение с братя и сестри е била по-ниска от разликата в риска в сравнение с останалата част от населението. С други думи: генетиката и общата среда също влияят на риска на човек да развие психични заболявания, информира MedConsult.bg.
Изследователите също не изключват възможността самите инфекции (тези, за които децата са били лекувани с антибиотици), да причинят пряко мозъчно увреждане. Но в случаите на леки инфекции учените смятат, че антибиотиците са най-влиятелният фактор за риска от психични заболявания.
В крайна сметка, популационно проучване като това може да не докаже връзка на причинно-следствената връзка, но може да покаже връзка между два фактора.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
