Туморите на жлъчния мехур и жлъчните пътища могат да доведат до обструкция на жлъчката. Диагнозата се установява въз основа на резултатите от ултрасонографията с КТ холангиография или магнитно-резонансна холангиопанкреатография.
Холангиокарциномът и други тумори на жлъчния канал обикновено са злокачествени, но се срещат рядко (1-2 случая на 100 000 души). Той засяга главно жлъчните пътищата извън черния дроб: 60–70% от случаите се появяват в областта на порта на черния дроб (тумор на Клацкин), около 25% в дисталните сегменти на каналите, а в други случаи е засегнат черният дроб. Рисковите фактори включват:
- напреднала възраст;
- първичен склерозиращ холангит ;
- чернодробните кисти;
- кисти на общия жлъчен канал.
Повечето пациенти с холангиокарцином ,обикновено на възраст 50–70 години, проявяват сърбеж и безболезнена обструктивна жълтеница . Ранните тумори могат да причинят само коремна болка, анорексия и загуба на тегло. Други симптоми включват умора, хепатомегалия или уголемен жлъчен мехур . Болката може да наподобява билиарна колика, да бъде постоянна или прогресираща. Сепсисът (на фона на острия холангит) не е типично усложнение, но може да бъде свързан с ERCP.
Карциномът се счита за рядък (2,5 / 100 000). По-често се наблюдава при пациенти с големи камъни ( > 3 см) и на фона на хроничен холецистит. Почти всички пациенти (70–90%) имат калкули. Средната продължителност на живота е 3 месеца. Лечението е възможно ако ракът бъде открит на ранен етап -например при извършване на холецистектомия.
Клиничните прояви на карцином варират от случайни резултати с холецистектомия, извършена за облекчаване на болките срещу холелитиаза, до тежки заболявания с постоянна болка, загуба на тегло, фокус в коремната кухина или обструктивна жълтеница, информира MedConsult.bg.
Полипите на жлъчния мехур обикновено са безсимптомни, представляват доброкачествени изпъкналости на лигавицата на жлъчния мехур в лумена. Повечето от тях са с диаметър < 10 mm и се състоят от холестеролови естери и триглицериди. Наличието на полипи се нарича холестероза. Те се откриват в приблизително 5% от случаите с ултрасонография. Други, по-рядко срещани доброкачествени полипи включват аденоми (аденомиоматоза) и възпалителни полипи. Малките полипи, които са открити случайно, не изискват лечение. Полипите в повечето случаи са безсимптомни.
Стъпки при поставяне на диагноза
Холангиокарциномът и карциномът на жлъчния мехур обикновено причиняват запушване на жлъчните пътища. Резултатите от лабораторните изследвания отразяват тежестта на холестазата. При пациенти с първичен склерозиращ холангит, за да се изключи холангиокарцином в кръвния серум, периодично се изследват карциноембрионалният антиген (СЕА) и раковият антиген 19-9 (СА-19-9).
Диагнозата се поставя въз основа на резултатите от ултрасонография, последвана от CT холангиография или магнитно-резонансна холангиопанкреатография (MRCP) ( визуално изследване на черния дроб и мехура ). Понякога се извършва CT сканиране, което може да предостави повече информация от ултрасонографията, особено при диагностицирането на карцином на жлъчния мехур. Ако тези методи не дават резултати, тогава се извършва ERCP с перкутанна трансхепатална холангиография. ERCP позволява не само откриване на тумора, но и извършване на брашбиопсия за потвърждаване на диагнозата, при която не е необходимо да се прави пункционна биопсия с ултразвук или CT проводник. КТ с контрастно средство помага при определяне на стадия на заболяването.
Лечение на туморите
При холангиокарцином - стентиране, понякога и резекция. Лечението обикновено е симптоматично.
Интрадукталният холангиокарцином, потвърден с КТ, изисква перкутанно или ендоскопско (с ERCP) стентиране. Дистанционно разположеният холангиокарцином е индикация за ендоскопско стентиране с ERCP. Ако холангиокарциномът е локално ограничен, тогава хирургичното лечение може да включва резекция на порталната област или панкреатодуоденална резекция.
Чернодробната трансплантация обикновено не се извършва поради високата честота на рецидивите. Ефективността на адювантната химиотерапия и лъчетерапия при туморите при холангиокарцином стана по-висока.
За да ви улесни Medconsult.bg ви предлага следното обобщение:
- Обикновено холангиокарцином или рак на жлъчния мехур е рядкост;
- Ако пациентите имат необяснима екстрахепатална билиарна обструкция или обемни коремни маси, трябва задължително да се изследват;
- Диагнозата се поставя въз основа на резултатите от ултрасонография, последвана от CT холангиография или магнитно-резонансна холангиопанкреатография (MRCP);
- Туморите трябва да се лекува симптоматично -например чрез стентиране или байпас хирургия за обструкция при холангиокарцином.
Поява на рак на шийката на матката, прочети повече в статиите на MedConsult.bg
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
