fbpx

Какво представлява химиотерапията

05 / 05 / 2020
Написана от Емалена Николова

Химиотерапията означава използването на лекарства за лечение на ракови заболявания. Medconsult.bg информира, че механизмът на действие на такива лекарства е да спрат растежа на раковите клетки, характеризиращ се с тенденция към бързо делене. Докато хирургията включва отстраняване на туморната тъкан от определена област на човешкото тяло, химиотерапията е насочена към забавяне на растежа или унищожаването на ракови клетки, включително тези, които са се разпространили в области, отдалечени от първоначалния туморен фокус (така наречените метастази).

Какъв е принципът на химиотерапията

В зависимост от редица фактори - като вида на рака, наличието или отсъствието на метастази, стадия, местоположението на тумора, възрастта на пациента, съпътстващите заболявания и др. - химиотерапия може да бъде предписана преди операцията (неоадювантна терапия) или след операция (адювантна терапия).

Неоадювантната терапия се предписва за намаляване на размера на раковия тумор, което е изключително важно за минимизиране на възможните усложнения. Дори в случаите, когато туморът е бил напълно отстранен или почти напълно - доколкото може да се прецени въз основа на визуален преглед - все пак остава страхът, че отделни туморни клетки остават в тялото. В такива случаи целта на химиотерапията е да завърши лечението с унищожаване на невидими туморни клетки или туморни тъкани, които не биха могли да бъдат отстранени хирургически.

Химиотерапията може да бъде предписана в комбинация с биологична или хормонална терапия или отделно като самостоятелно лечение.

Когато лечението не е възможно, химиотерапията може да се използва за удължаване на живота или подобряване на качеството му . В този случай ефектът от химиотерапията е да забави прогресията на заболяването или дори да постигне ремисия чрез намаляване на размера на тумора.

Различните видове лекарства се различават значително едно от друго по отношение на механизма им на действие, по способността им да влияят на различни тумори и по техния спектър на токсичност.

Планиране на лечение

Химиотерапията трябва внимателно да се планира преди започване на лечението. Има няколко фактора, които лекарят взема предвид при избора на оптималната схема за всеки пациент:

  • Тип рак: има по-универсални химиотерапевтични лекарства, които са приложими за много видове рак;
  • Локализация (местоположение) на раковия тумор;
  • Етап на заболяването;
  • Дали преди това пациентът е лекуван с химиотерапия;
  • Възрастта на пациента;
  • Дали пациентът има съпътстващи заболявания като диабет или сърдечно-съдови заболявания.

Лечебната програма (т. нар. „Протокол за лечение“), базирана на тази информация, включва комбинация от лекарства, дозировка и продължителност на курса. Реалните дози се изчисляват въз основа на повърхността на тялото. Серията сесии се наричат химиотерапевтични цикли. Между циклите се правят почивки в съответствие с протокола, разработен от лекуващия лекар и като се вземе предвид реакцията към лечението, както и страничните ефекти.

Пациентите се наблюдават отблизо през целия курс на лечение: това са физически прегледи, кръвни изследвания и оценка на страничните ефекти, както и периодично изследване на урината и сканиране с диагностични методи за изобразяване (радиография, сцинтиграфия, ЯМР, КТ и др. ). В някои случаи лечението се прекъсва или променя с решение на екип от лекари.

Как се прилага химиотерапията

Лекарствата за химиотерапия могат да се доставят по няколко начина:

  • венозно - най-често срещаният метод;
  • перорално (т.е. през устата) - в такива случаи всяка следваща доза е по-малка, обаче лекарството трябва да се приема ежедневно в продължение на няколко седмици или месеци, до началото на ремисия;
  • под формата на инжекции, директно в органи или телесни кухини, например в цереброспинална течност, в пикочния мехур или в перитонеалното пространство. Тази форма на приложение на химиотерапевтични лекарства не се използва често.

Какви са страничните ефекти

Химиотерапевтичните лекарства са предназначени да унищожат раковите клетки, характеризиращи се с бързо разделяне, и съответно - растеж на туморната тъкан. В някои случаи химиотерапевтичните средства могат също да повредят бързо делящите се здрави клетки. Някои лекарства могат дори да увредят жизненоважни органи, като сърцето, бъбреците, пикочния мехур, белите дробове и нервната система.

Тежестта на страничните ефекти при различните пациенти е различна и зависи както от индивидуалната реакция на организма към лекарствата, така и от типа на самото лекарство и от неговата доза.

Възможните странични ефекти включват:

  • слабост;
  • намаляване на броя на червените кръвни клетки (до анемия);
  • намаляване на броя на тромбоцитите;
  • гадене и повръщане;
  • загуба на апетит;
  • запек;
  • диария;
  • косопад;
  • усещане за парене в устната кухина;
  • намаляване на устойчивостта на тялото;
  • склонност до инфекции;
  • болка.

Към днешна дата има няколко лекарства, които ефективно намаляват или напълно предотвратяват гаденето и повръщането. Тези средства могат да се прилагат интравенозно по време на химиотерапевтичен сеанс или могат да бъдат дадени като рецепта за домашна употреба, ако е необходимо.

Страничните ефекти постепенно изчезват, тъй като здравите клетки преодоляват вредните ефекти от химиотерапията и започват да се развиват нормално. Обикновено страничните ефекти не траят дълго.

Днес решенията както за диагнозата, така и за лечението в онкологията не се вземат само от един лекар - това се прави от екип от специалисти; програма за лечение въз основа на диагнозата също се разработва колективно, споделя още MedConsult.bg. 

Четене на резултати от кръвна картина при рак.