Ракът на белия дроб е неконтролиран растеж на анормални клетки на този орган. Тези анормални клетки не преминават през естествената фаза на растеж, делене и умиране като нормалните. Те се делят неконтролируемо, като често образуват един или повече клетъчни клъстери (тумори). Туморът може да увреди здравата тъкан и да расте до такава степен, че пречи на дишането. Възможно е също да се разпространи (метастазира) до околните лимфни възли, тъкани и други органи.
Белите дробове са част от дихателната система и са разположени в гръдния кош над диафрагмата. След вдишване въздухът, постъпващ в белите дробове, преминава през тръби с намаляващ диаметър, които наричаме бронхи. Тези тръби пренасят кислород до малки торбички (алвеоли) дълбоко в белите дробове, където кислородът преминава към кръвния поток. Въглеродният диоксид, страничен продукт от метаболизма, преминава от кръвта в белите дробове, от които се издишва. Всяко белодробно заболяване, което нарушава този процес на обмен може да ограничи наличното количество кислород, увреждайки тъканите и органите в цялото тяло.
Според Американското общество за борба с рака (ACS) ракът на белия дроб е второто най-разпространено онкологично заболяване и е най-честата причина за смърт от рак. Всяка година повече хора губят своя живот поради развитие на рак на белия дроб, отколкото от рак на гърдата, простатата и дебелото черво, взети заедно.
Болестта може да се развие на всяка възраст, но приблизително два от три нови случая се диагностицират при хората, които са над 65-годишна възраст.
Факторите, които допринасят за развитието на рак на белите дробове
- тютюнопушене - приблизително 80% от смъртните случаи от рак на белия дроб са свързани с тютюнопушенето. Рискът се увеличава с броя на изпушените цигари и продължителността на пушенето. Дори пасивното пушене (престой в задимена среда) увеличава риска;
- излагане на радон - радонът е безцветен радиоактивен газ без мирис, който се среща естествено в почвата, но може да се натрупва и в някои домове;
- излагане на азбест - азбестът обикновено се свързва с мезотелиом, рядък тумор на лигавицата на гръдния кош или корема (плевра, перитонеум). Повечето случаи на мезотелиом (70% до 80%) се срещат при хора, работещи с азбест, особено в корабостроенето, строителството, автомобилната и пожарна индустрия;
- излагане на канцерогени;
- лъчева терапия - например след предишно лечение на друго онкологично заболяване;
- генетично предразположение.
Смята се, че развитието на болестта се причинява от придобита генетична промяна (мутация) в ДНК, която води до производството на анормален протеин, който или насърчава неконтролирания клетъчен растеж, или инхибира тяхната естествена смърт.
Какви видове рак на белите дробове има
Има две основни категории рак на белия дроб - недребноклетъчен и дребноклетъчен. Тези тумори се именуват и разграничават въз основа на размера, формата и свойствата на туморните клетки. Освен това има няколко по-рядко срещани вида, които могат да засегнат белите дробове:
- плоскоклетъчен (епидермоиден) карцином;
- аденокарцином;
- едроклетъчен (недиференциран) карцином;
- саркоми и лимфоми.
Клинични симптоми на заболяването
Този вид рак е труден за откриване на ранен етап. Често няма симптоми, докато болестта не премине в по-напреднал стадий, разбра МедКонсулт.бг.
Симптомите включват:
- хронична кашлица;
- постоянни или повтарящи се белодробни инфекции;
- умора;
- пресипналост;
- болка в гърдите;
- загуба на тегло;
- липса на апетит;
- кашляне на кръв.
При разпространението на рака в други части на тялото, могат да се развият клинични признаци, свързани с тези органи, като болка в костите, неврологични симптоми или подути лимфни възли.
Методи за диагностика на рака на белите дробове
Целта на диагностичните изследвания е да открият заболяването възможно най-рано, да определят конкретния тип и стадий, да помогнат при избирането на подходящото лечение и да оценят цялостното здраве и белодробната функция на пациента.
Диагностиката обикновено се основава на изследване на тъкани или клетки от белите дробове под микроскоп. Ако се открият ракови тъкани или клетки, следващата стъпка е да се определи степента на развитие на заболяването. След това лечението зависи от стадия на тумора, който се категоризира според степента на разпространение от първоначалното му място, научи MedConsult.bg.
Тестовете, използвани за диагностика включват:
- биопсия - при съмнение за рак се извършва биопсия, т.е. част от тъканта се взема от предполагаемото място за изследване под микроскоп. Проба от клетки може да бъде получена чрез въвеждане на малка игла в белите дробове и аспирация на клетките (иглена биопсия, аспирационна биопсия с тънка игла). По-често обаче подозрителна тъкан се получава с помощта на бронхоскоп, който представлява дълга, тънка тръба с източник на светлина в края, която се вкарва в дихателните пътища, за да се визуализират техните структури и да се вземе тъканна проба;
- цитология - обикновено се използва за диагностициране на рак на белия дроб, изследване на клетки в проба от течност, получена чрез бронхоскопия или в проба от храчки;
- плевралната пункция - метод за изследване на оценка на течността, намираща се между белите дробове и гръдната стена;
- физически прегледи или образни тестове;
- пълна кръвна картина;
- оценка на функциите на органите;
- изследване на кръвните газове.
Изследването на туморната тъкан може да се извърши и за директно лечение. Пациенти с недребноклетъчен белодробен рак могат да бъдат подложени на целенасочена терапия в зависимост от вида на тумора и резултатите от някои молекулярни тестове. Целевата терапия е по-нов тип лечение, който използва лекарства, които имат по-голям ефект върху раковата тъкан и по-малко странични ефекти, свързани със стандартната терапия. Тя се основава на факта, че генетичният състав на туморните клетки се различава от нормалните клетки около тях. Целевата терапия има за цел да наруши специфични стъпки или процедури, които са характерни за растежа на раковите клетки.
Нелабораторни изследвания
- рентгенова снимка на гръдния кош;
- ядрено-магнитен резонанс;
- компютърна томография;
- ултразвук;
- позитронно-емисионна томография (PET);
- сканиране на костите.
Лечение на болестта
Лечението на онкологичното заболяване зависи от вида и размера на тумора, неговото местоположение, стадий и свойства и може да включва:
- хирургично отстраняване на част или целия лоб на белия дроб;
- хирургично облекчаване на симптоми като запушване на дихателните пътища или натрупване на течности;
- лъчетерапия;
- химиотерапия;
- целенасочено лечение;
- лекарства, насочени към растежа на кръвоносните съдове в тумора (ангиогенеза);
- лекарства, насочени към рецептор на епидермален растежен фактор - инхибитори на тирозин киназа като гефитиниб и ерлотиниб.
Може ли да се появи храчене на кръв при рак?
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
