Въпреки че ракът на щитовидната жлеза е относително рядък, той е един от най-честите ендокринни злокачествени заболявания. Болестта, която причинява бързо нарастващ възел на шията, притискане на трахеята и затруднено преглъщане, засяга жените около два пъти по-често и обикновено се свързва с по-ранно излагане на радиация.
Какво представлява щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза е ендокринен орган, разположен в предната част на врата, с форма на пеперуда. Нейната задача е да регулира метаболизма чрез производството на хормони, които включват трийодтиронин и тироксин. След това тези хормони влияят на редица биохимични и физиологични процеси, като скоростта на метаболизма, терморегулацията, количеството консумиран кислород, функцията на сърдечно-съдовата и нервната системи, както и растежа и развитието.
Защо се развива ракът на щитовидната жлеза
Туморите на щитовидната жлеза са сред най-често срещаните тумори на жлезите с вътрешна секреция. Като цяло те са сравнително редки и представляват по-малко от 1% от раковите заболявания, с честота от около 30 до 60 случая на милион население и непрекъснато нарастват.
Докато някои тумори могат да бъдат доброкачествени като фоликуларен аденом, други са злокачествени (злокачествен рак). След това тези видове рак се различават един от друг хистологично, но също така и по своите биологични свойства, което прави лечението съвсем индивидуално и също така прогнозата се различава значително при всеки пациент.
Злокачественият рак на щитовидната жлеза засяга жените около два пъти по-често от мъжете, а при младите хора тези тумори са сред 5-те най-често срещани видове, разбра МедКонсулт.бг.
Лекарите правят разлика между няколко различни вида карциноми на щитовидната жлеза, които включват диференцирани карциноми (папиларни и фоликуларни) и недиференцирани карциноми (анапластични), които се получават от фоликуларни клетки, и медуларни карциноми, получени от парафоликуларни клетки.
Диференциран карцином
Най-често срещаният тип диференциран карцином е папиларен карцином. Той представлява около 40-80% от всички злокачествени заболявания, които засягат щитовидната жлеза. Хората между 40 и 60 години са най-засегнати, но болестта се проявява и при по-млади хора, включително деца и юноши.
Вторият вид диференцирани карциноми е фоликуларният карцином. Той съставлява около 5-15% от злокачествените заболявания на щитовидната жлеза и, подобно на предишния вид, се среща главно при възрастните хора. Проявява се чрез образуването на твърд нарастващ възел. В по-напреднали стадии могат да се усетят възлови метастази по шията.
Диференцираните карциноми обикновено имат добра прогноза, като повечето пациенти постигат пълно възстановяване с комбинирана терапия. В някои случаи обаче рецидиви могат да се появят дори след десет години. Метастазите обикновено се разпространяват в белите дробове, костите, кожата, черния дроб и мозъка.
Недиференциран рак
Най-рядко срещаният, но много агресивен тип тумор на щитовидната жлеза е недиференцираният карцином. Засяга предимно пациенти в напреднала възраст, като повече от половината от тях първоначално имат метастази, които бързо преминават в околността, т.е. в регионалните лимфни възли и по-отдалечени органи.
При анапластичния карцином се наблюдава много бърз растеж на туморния възел, който механично потиска заобикалящата го среда и агресивно прераства в други структури. Тогава общата преживяемост на пациентите с това заболяване на щитовидната жлеза варира от около 6 до 24 месеца. Въпреки че има няколко възможности за лечение, нито една от тях за съжаление не е ефективна в дългосрочен план.
Медуларен карцином
Този тип карцином се основава на парафоликуларни С-клетки и заедно представлява около 8% от злокачествените заболявания на щитовидната жлеза.
Медуларният карцином е по-агресивен от диференцираните карциноми. Метастазира сравнително рано в белите дробове, черния дроб, костите или дори в централната нервна система, а в по-напредналите случаи е характерна и тежка диария. Прогнозата обаче е относително благоприятна, като около три четвърти от пациентите оцеляват през следващите 10 години.
Какво причинява рак на щитовидната жлеза
Най-честата причина, която допринася за рак на щитовидната жлеза, е предишно излагане на радиация или излагане на йонизиращо лъчение. Това са например състоянията след облъчване на шията и по-голямото развитие на тези видове рак е характерно и за места, където в миналото са били известни ядрени бедствия.
Разбира се, не може да се изключи влиянието на генетиката, която играе роля при формирането на всички тумори. Тъй като ракът е по-чест при жените, други рискови фактори включват пол. Развитието на рака обаче може да бъде повлияно и от наличието на друго заболяване на ендокринния орган, научи MedConsult.bg.
Рискови фактори:
- излагане на радиация (например облъчване на врата);
- честотата на рака в семейството;
- генетични предразположения;
- пол и възраст на пациента;
- операция на щитовидната жлеза;
- йоден дефицит;
- хормонални ефекти;
- общо замърсяване на околната среда.
Какви са симптомите на онкологичното заболяване
Проявите на рака могат да се различават в зависимост от вида му. Характерен симптом на това заболяване обаче е образуването на солиден възел в щитовидната жлеза, който в някои случаи може да бъде незабележим и да не създава никакви други проблеми, но в други моменти е очевиден на пръв поглед под формата на бучка във врата. Може да се фиксира към кожата, но също така и към основата.
По-големите тумори могат да доведат до потискане на околните тъкани, което се проявява например чрез затруднено преглъщане или проблеми с дишането, пресипналост и промени в гласа.
Проявите включват:
- твърд възел (издутина) на врата;
- загуба на гласа;
- дрезгавост;
- затруднено преглъщане;
- възпалено гърло;
- дразнеща кашлица;
- подути лимфни възли.
Промените в функцията на ендокринния орган са доста редки при ракови заболявания, но в някои случаи може да се развие хипотиреоидизъм (намалена функция) или хипертиреоидизъм (повишена функция). След това проявите на по-напреднали стадии включват развитието на възлови метастази в шията и, в случай на някои видове рак, развитие на по-отдалечени метастази, които се появяват, например, в белите дробове, черния дроб, костите или ЦНС.
Диагностика на болестта
При съмнение за заболяването диагнозата е относително бърза. Клиничната картина на пациента е важна, но се извършва и ултразвукова или аспирационна биопсия заедно с цитологично изследване на наличните възли. Диагнозата се допълва от кръвни тестове и изследвания на хормони на щитовидната жлеза, а след това е необходимо да се определи за какъв конкретен вид рак става дума.
Методи за лечение на рака
Лечението на рака изисква мултидисциплинарно сътрудничество и трябва да бъде много цялостно. Поради факта, че отделните видове тумори се различават хистологично и по своето биологично поведение, те изискват различни процедури на лечение и в същото време имат различна прогноза. Използваните методи включват хирургия, приложение на радиоактивен йод, хормонално лечение, химиотерапия и външно облъчване.
Хирургична намеса и прилагане на радиоактивен йод
Хирургичното лечение обикновено включва извършване на тотална тиреоидектомия, което представлява пълното отстраняване на ендокринния орган. Причината за тази процедура е фактът, че туморът обикновено се намира на няколко места и поради това е необходимо да се отстрани цялата щитовидна жлеза, за да се премахне цялата туморна тъкан.
Следва терапия с радиоактивен йод, която трябва да елиминира остатъците от туморната тъкан или метастазите, които може да са се образували в тялото на пациента. Лечението с радиоактивен йод използва способността на диференцираните ракови клетки да поемат радиоактивен йод от кръвта, което причинява вътрешно облъчване на туморни клетки и тяхното унищожаване.
Заместваща хормонална терапия
За по-нататъшно лечение след операцията на щитовидната жлеза се изисква заместване на хормона през целия живот при персистиращи тумори след пълното им отстраняване, в други случаи продължителността на лечението зависи от стратификацията на риска от тумора. Хормоните се прилагат на пациенти в по-високи дози.
Външна лъчетерапия
Друг начин за лечение е външното облъчване, което се извършва само при тумори, които не се влияят от радиоактивен йод.
Химиотерапия
Докато химиотерапията има много ограничена ефикасност при диференцирани ракови заболявания и следователно е доста незначителна, в случай на анапластични и медуларни карциноми този вид лечение е сравнително често срещан и може да се има предвид при пациенти с бързо прогресиране на заболяването.
Причини за развитието на рак на ендометриума.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
