Хормоналната (наричана още ендокринна) терапия е един от видовете системно лечение на рак, чиято цел е да спре размножаването на атипичните клетки чрез блокиране на производството на хормони или, обратно, добавянето им.
Важно е да не бъркате хормоналната терапия, предписана за рак, и хормоналните лекарства, препоръчани по време на менопаузата. Заместителната терапия е предназначена за попълване на загубената хормонална функция на репродуктивните органи, информира medconsult.bg
Основната индикация за използването на техниката е високата чувствителност на злокачествен тумор към влиянието на хормоните. Използва се основно в комбинация с други видове лечение на рак, както в началния, така и в късните стадии на онкологичния процес. Пример би бил приемането на лекарства преди операцията за намаляване на размера на масата. След извършване на хирургическа интервенция курсът на хормонални средства ще помогне да се избегне повторение на онкологичния процес.
Тялото самостоятелно произвежда редица биологично активни вещества - хормони. Ендокринните жлези са надбъбречните жлези, яйчниците и тестисите, панкреасът и щитовидната жлеза. Появата на някои видове рак се дължи на действието на произвежданите хормони. Развитието на неоплазия на щитовидната жлеза се влияе от тиреостимулиращия хормон (TSH), а излишъкът от естроген влияе върху размножаването на атипичните клетки на гърдата. Статистиката сочи, че повече от 65% от рака на гърдата се лекува с хормонални средства.
За какви видове рак се използва хормонална терапия?
Има няколко вида ракови тумори, чийто режим на лечение включва хормонални лекарства:
- Рак на гърдата - Локалната хормонална терапия за рак на гърдата е разделена на 2 групи: естроген блокиращи вещества и лекарства, насочени към намаляване на тяхното производство. Блокерите на естрогенните рецептори се използват при носители на специфични генни мутации или след операция на дуктален карцином. Те ще са необходими и на жени преди менопаузата и в постменопаузалния период с метастатичен онкологичен процес. Лекарствата за хормонално лечение - инхибитори на ароматазата - намаляват производството на естроген в яйчниците. Те се предписват след операция за предотвратяване на рецидив; с тумори, възникнали при жени след менопауза; в комбинация с естрогенни блокери за засилване на ефекта.
- Рак на простатата - Целта на лекарствата за този вид онкопатология е да потискат действието на мъжките полови хормони. Показания за хормонална терапия при рак на простатата: късни стадии на заболяването, рецидив след операция или лъчетерапия, наличие на метастатични огнища. Методът се използва и преди курса на лъчетерапия за намаляване на размера на неоплазмата. Всички медикаменти предизвикват химическа кастрация в тялото, като минимизират нивата на тестостерон.
- Рак на яйчниците - Лекарите използват следните групи фармакологични средства: агонисти на лутеинизиращ хормон-освобождаващ хормон, естрогенни блокери, инхибитори на ароматаза. Агонисти се препоръчват преди менопаузата, блокери - при стромални неоплазми, инхибитори - при жени в постменопауза с рецидиви.
- Рак на матката - В схемите за лечение на онкологичния процес на матката е посочена хормонална терапия, която включва синтетичен прогестерон (прогестин), който предотвратява деленето на атипичните клетки в тъканите на ендометриума. В допълнение, онколозите предписват агонисти на лутеинизиращ хормон-освобождаващ хормон, блокери на естрогенните рецептори, инхибитори на ароматаза - лекарства, които са подходящи за рак на яйчниците.
Показания за хормонална терапия
Експертите препоръчват биологично активни вещества при такива състояния:
- Преди други видове ракови грижи ( лъчева терапия, операция) за намаляване на обема на тумора.
- След курс на лъчетерапия, операция за предотвратяване на появата на вторични огнища, метастази.
- Късни стадии на злокачествения процес с метастатични огнища.
- Рецидивиращи ракови заболявания.
- Високо диференцирани форми на неоплазия.
Най-често ще е необходима хормонална терапия при неоплазми на репродуктивните органи, простатата, щитовидната жлеза и млечните жлези.
В същото време горните патологии не винаги се нуждаят от хормонална терапия, тъй като не всички тумори имат необходимите рецептори. Преди да се изготви план за лечение, пациентът се подлага на диагностика - имунохистохимично изследване на базата на получената тъканна проба (биопсия). Методът ви позволява да идентифицирате рецепторите за хормони, да анализирате тяхното количество.
Ефективността на хормоналната терапия
Терапевтичният метод е много ефективен. Неговите несъмнено положителни качества са:
- лесни за използване схеми на лечение;
- пациентът получава лечение извън болницата - няма задължително "обвързване" със стационарния режим и леглото;
- пациентът продължава да води активен начин на живот, докато приема хормони;
- негативните последици от хормоналната терапия са много по-слабо изразени в сравнение с други видове лечение на рак (например цитостатици - лекарства за химиотерапия). В сравнение с химиотерапията, приемът на хормони се понася много по-лесно. Неприятни усещания могат да се появят в самото начало на курса на хормонална терапия, но това не е необходимо. Пациентите не се оплакват от гадене, повръщане, диария или запек. Освен това приемът на биологично активни вещества не изисква наблюдение на параметрите на лабораторната диагностика.
Какво е прогнозата за пациентите?
Според статистически проучвания, използването на хормонална терапия в онкологичната практика в различни варианти и режими спомага за повишаване на преживяемостта: 10-годишната обща преживяемост е 75% от пациентите, специфичната за тумора преживяемост е 80%.
За да се определи прогнозата на онкопатологията, е необходимо да се установи нивото на рецепторите за злокачествена неоплазма с помощта на лабораторни методи. Рецепторният статус може да се промени по време на противораково лечение, промени в менструалния цикъл при жените и хормоналните нива по време на менопаузата (както при жените, така и при мъжете). Следователно, при оценката на прогностичните данни, лекарите се ръководят не само от броя на активните рецептори. Важни фактори са видът и стадият на туморния процес – патологична и биологична характеристика на неоплазмата. Важни са и индивидуалните характеристики на организма: възрастта на пациента, наличието и тежестта на съпътстваща патология, тежестта на ефекта от предишното лечение.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
