fbpx

Какво е остра миелоидна левкемия

23 / 02 / 2022
Написана от

Острата миелоидна левкемия (най-често използваното съкращение е AML) е злокачествена патология на кръвта и костния мозък, характеризираща се с неконтролирано производство на незрели (бластни) миелоцитни клетки – еритроцити, гранулоцити, неутрофилни левкоцити, тромбоцити. Заболяването се диагностицира, когато в миелограмата се открият повече от 20% от незрелите клетки. Характерна особеност е бързото протичане: в рамките на няколко месеца незрелите клетки започват да преобладават в състава на кръвта, поради което тя престава да изпълнява основните си функции. Състоянието на пациента рязко се влошава, а при липса на лечение прогнозата е изключително неблагоприятна.

Какви са видовете остра миелоидна левкемия

Онкохематолозите разграничават няколко десетки разновидности на остра миелоидна левкемия, които са групирани според подобни характеристики:

  • с типични генетични мутации;
  • с дисплазия, която е причинила промяна в клетките;
  • в резултат на лечение на други заболявания;
  • с нарастване на миелоиден зародиш на фона на синдрома на Даун;
  • миелоидни саркоми;
  • дендритни плазмоцитоидни тумори.

В зависимост от формата на заболяването, лекарят избира тактиката на лечение, тъй като продължителността на ремисиите и общата прогноза за различните видове имат сериозни различия.

Какви са симптомите на острата миелоидна левкемия

В началния стадий на остра миелоидна левкемия практически няма симптоми С развитието на заболяването пациентът развива:

  • бледа кожа и други признаци на анемия;
  • кървене от носа и венците, множество синини по кожата;
  • повишена температура в рамките на 37-38 градуса;
  • обилно изпотяване през нощта;
  • обрив по кожата под формата на малки червеникави петна;
  • задух дори след малко усилие;
  • постоянна болка в костите и ставите;
  • чести настинки и други инфекции;
  • увеличени лимфни възли;
  • внезапна загуба на тегло без видима причина.

Причини и рискови фактори при остра миелоидна левкемия

Понастоящем не е известно какво точно влияе върху предизвикването на злокачествени мутации, но онколозите са проучили добре факторите, допринасящи за развитието на остра миелоидна левкемия.

  • Излагане на канцерогени. Някои химикали могат да предизвикат промени в клетките. Това са редица продукти, образувани при пушене на тютюн и непълно окисление на мазнините, много видове промишлени емисии, някои лекарства и др.
  • Радиация. Рентгеновите лъчи и други радиоактивни, йонизиращи лъчения променят наследствения апарат на живите клетки.
  • Генетичен фактор. Рискът от заболяването се увеличава няколко пъти при хора, чиито близки роднини са имали левкемия.
  • Болести. Някои заболявания увеличават риска от рак на кръвта. Това са синдром на Даун, вродена анемия и тромбоцитопения, неврофиброматоза и др.

Диагностика при левкемия

Лабораторните изследвания на проби от кръв и костен мозък са основните начини за диагностициране на остра миелоидна левкемия. Това включва:

  • общ анализ на периферна кръв;
  • миелограма;
  • цитохимичен анализ на незрели клетки;
  • цитогенетичен анализ;
  • молекулярно-генетичен анализ;
  • HLA типизиране;
  • тест на Ромберг;
  • коагулограма.

Освен това на пациента се предписват инструментални изследвания на вътрешните органи за оценка на тяхното състояние: коремна ехография, ЕКГ, рентгенова снимка на гръдния кош. Впоследствие могат да бъдат предписани други изследвания.

Какво е лечението 

Основното лечение на остра миелоидна левкемия е химиотерапията, която се провежда на два етапа:

  • индукция - намаляване на броя на незрелите клетки за постигане на ремисия;
  • консолидация - максимално удължаване на ремисията, предотвратяване на рецидиви, елиминиране на остатъчните ефекти.

Интензивната терапия, прилагана на етапа на индукция, дава възможност за постигане на ремисия в около 70% от клиничните случаи. Но категорично не е необходимо да прекратявате лечението след това, тъй като без консолидираща програма пациентите почти винаги се появяват отново за лечение след известно време.

Етапът на консолидация, в зависимост от състоянието на пациента, включва до пет курса на химиотерапия. Ако рискът от рецидив е достатъчно висок, се трансплантират костен мозък и/или стволови клетки. Най-добрите донори са близки роднини.

Освен това на пациентите често се предписва въвеждане на еритроцитна маса, трансфузионна терапия (преливане на кръв и нейните препарати). Тактиката на лечение обикновено се избира според възрастта на пациента. Ремисия се счита за постигната, ако броят на миелоидните клетки в костния мозък може да бъде намален до 20% или по-малко, споделя Medconsult.bg.

Каква е прогнозата

При остра миелоидна левкемия прогнозата за живота зависи от възрастта на пациента – след 60 години шансовете за възстановяване са 20-25%, докато при по-младите пациенти достигат 70, а в някои клиники дори 90%. Генетичните заболявания влошават перспективите за възстановяване (болест на Даун и др.). Ако ракът на кръвта е вторичен, е възможно само палиативно лечение.

Няма специфичен начин за предотвратяване на остра миелоидна левкемия. За да започнете лечението навреме, е необходимо редовно да се подлагате на профилактични прегледи и да се правят тестове. Пациентите, които са завършили курса на лечение, не се препоръчват да променят климатичната зона на постоянно пребиваване. Освен това те трябва да откажат физиотерапевтични процедури.

Химиотерапията и особено трансплантацията на костен мозък натоварват тялото много, така че пациентът трябва стриктно да спазва всички клинични препоръки за остра миелоидна левкемия, за да постигне възстановяване. Те включват процедури за отстраняване на токсините от кръвта, стриктно спазване на антисептичните правила, мерки за повишаване на имунитета и възстановяване на чревната микрофлора. Голямо значение се отдава на антистресовата терапия и превенцията на депресията, подобряване на качеството на съня.

Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.