В повечето случаи болестта се развива постепенно и неусетно за хората. Пациентът се чувства добре дълго време, нищо не го притеснява, води нормален начин на живот, а междувременно в тялото вече съществуват антитела, които увреждат собствените му тъкани.
Когато се натрупат достатъчно от тези антитела, те увреждат компонентите на ставите и причиняват възпаление. Съставните компоненти бавно се разрушават и деформират, което води до влошаване на тяхната функция или пълна й загуба. В последните стадии на ревматоидния артрит в патологичния процес участват други органи и системи - сърцето, кръвоносните съдове, бъбреците, нервите, белите дробове и др.
Днес все още не е установен специфичен етиологичен фактор, който да предизвиква производството на антитела в организма и развитието на ревматоиден артрит.
Причини за заболяването
Има 2 теории за причините за заболяването:
1. Генетично предразположение
Често ревматоидният артрит е наследствен, което доказва генетично предразположение към увреждане на ставите. Въз основа на най-новите научни изследвания, учените свързват развитието на заболяването с носенето на гени като HLA-DR4, HLA-DR1 и HLA-DRB1. Има няколко други гена, които са свързани с образуването на антитела.
Много изследователи смятат, че генетичният фактор играе малка роля в развитието на болестта (15-30%). Носенето на гени, свързани с ревматоиден артрит, не означава, че човек ще се разболее. За развитието на болестта са необходими и други провокиращи фактори.
2. Ролята на инфекциозните агенти
При пациенти с ревматоиден артрит в кръвта се откриват повишение на антитела към вируса Epstein-Barr и към бактерията Proteus mirabilis. Но днес няма преки доказателства за връзка с инфекциозни агенти. Учените предполагат съществуването на все още неидентифициран инфекциозен агент, който причинява производството на антитела, разбра МедКонсулт.бг.
Провокиращи фактори:
- хипотермия;
- нараняване;
- силен стрес;
- инфекциозни заболявания и др.
Симптоми на заболяването
В 70% от случаите започват постепенно и неусетно, а 30% от тях са със силно изразени признаци на възпаление. При ревматоиден артрит ставите са задължително засегнати, именно ставният синдром кара пациента да потърси медицинска помощ.
Характеристики на увреждане на ставите:
- сутрешна скованост, която е много специфичен, но не патогномоничен (присъщ само на това заболяване) симптом, които се проявява за 30 минути до половин час на ден;
- болка в ставите, утежнена от всяко движение;
- артритът има характер на симетричен полиартрит, като патологичният процес засяга едновременно няколко стави в симетрични части на тялото;
- засегнатите стави се подуват, обхватът на движение е ограничен поради подуване и болка, при движение на ставите болката се увеличава, може да се отбележи повишаване на телесната температура.
Понякога заболяването е придружено и от общи симптоми - треска, слабост, миалгия, загуба на апетит и др. Най-често не се наблюдават ремисии и все повече стави стават част от патологичния процес. По-рядко ревматоидният артрит протича на вълни. Във всеки случай скоростта на прогресиране на заболяването и неговият резултат се определя от навременното започнало лечение, споделя MedConsult.bg.
Напредналият ревматоиден артрит се характеризира с типични симптоми, които лекарите наричат „отличителен белег“ на това заболяване:
- типични деформации: лакътно отклонение на ръката и деформация на пръстите на краката;
- атрофия (смърт) на мускулите на ръцете и краката;
- ако коленните стави са включени в патологичния процес, тогава често се развиват кистите на Бейкър.
Извънставни лезии
Често в последните стадии на заболяването, извънставните симптоми започват да доминират:
- ревматоидните възли се появяват на места, които се поддават на натиск, като най-често те могат да бъдат открити на гърба на предмишницата, близо до лакътната става. Тези образувания са безболезнени, плътни, подвижни, разположени подкожно,а размерът им може да достигне 2 см;
- лимфаденопатия - безболезнено увеличение на периферните лимфни възли;
- симптоми на васкулит (възпаление на кръвоносните съдове) - обрив и незначителни кръвоизливи по ръцете, краката, синдром на Рейно;
- увреждане на белите дробове - ексудативен плеврит, интерстициални възпалителни процеси;
- сърце - перикардит, ендокардит, миокардит;
- бъбреци - гломерулонефрит, амилоидоза;
- стомашно-чревен тракт - хепатит, гастрит, ентероколит;
- нервна система - периферни невропатии;
- очи - кератит, конюнктивит, склерит.
Методи за диагностика
За установяване на диагноза се предписват лабораторни и инструментални методи за изследване. Сред лабораторните тестове са важни следните:
- пълна кръвна картина (повишена СУЕ);
- показатели за острата фаза на възпаление (положителни);
- ревматоиден фактор;
- биохимични кръвни тестове, за да се определи кои органи са засегнати;
- общ анализ на урината;
- антитела към цикличен цитрулин пептид (анти-CCP);
- коагулограма;
- определяне на автоантитела към други компоненти за диференциална диагноза с други системни заболявания.
Трябва да се отбележи, че няма специфични лабораторни маркери за ревматоиден артрит, с изключение на анти-CCP, които да могат да се използват за заключение относно активността на автоимунния процес, и които да помогнат на лекаря при избора на адекватна терапия. Всички изследвания трябва да се интерпретират от специалист само в комбинация с клиничната картина и резултатите от инструменталното изследване.
Инструментални диагностични методи:
- Рентгеново изследване на засегнатите стави - има доста специфични признаци на ревматоиден артрит на рентгенови снимки, които също позволяват да се установи стадият на заболяването;
- Ултразвукът на ставите ни позволява да оценим степента и естеството на патологичните промени в ставния хрущял, капсулата, околоставните тъкани;
- ЯМР се извършва в трудни за диагностициране случаи, когато рентгеновата снимка е недостатъчна.
Диагностични критерии за ревматоиден артрит
Ревматолозите от цял свят използват критериите на Американския колеж по ревматология, приети през 1987 г., за да установят диагнозата на ревматоидния артрит. Те са актуални и днес.
За да се диагностицира заболяването е необходимо да са налице поне 4 от следните критерии:
- сутрешна скованост;
- артрит повече от 3 ставни зони;
- увреждане на ставите на ръката;
- симетрична проява на артрит;
- ревматоидни възли;
- ревматоиден фактор в кръвта;
- характерни рентгенологични промени.
Навременната диагноза на ревматоиден артрит е много важна задача. Това дава на пациента шанс да забави развитието на заболяването и да предотврати деформациите на опорно-двигателния апарат, привличане на вътрешните органи в патологичния процес и подобряване на качеството на живот.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
