Ревматоидният артрит е едно от най-тежките и често срещани възпалителни заболявания на ставите. Характеризира се с ерозивен симетричен полиартрит в комбинация със системно имуно-възпалително увреждане на вътрешните органи:
- сърцето;
- черния дроб;
- периферната нервна система;
- белите дробове;
- кожата.
Възможно е да се развие както при деца, така и при възрастни мъже. Най-застрашени са жените в активна възраст, като при тях заболяването се открива 3 пъти по-често, отколкото при мъжете. Пикът на началото на заболяването настъпва на 40-55 години.
Какви са причините, които допринасят за развитието на ревматоиден артрит
Причината за заболяването е неизвестна. Известно е само, че някои хора са генетично предразположени към ревматоиден артрит, но болестта не се предава директно от родител на дете.
Доказано е, че тютюнопушенето увеличава възможната опасност от развитие на ревматоиден артрит. При 20-30% от пациентите заболяването започва след предишна инфекция. Въпреки това, много години търсене на специфичен микроорганизъм, който причинява ревматоиден артрит, не довело до успех, така че няма причина ревматоидният артрит да се счита за инфекциозно заболяване.
Друг важен фактор, провокиращ развитието на болестта, е силен емоционален стрес (кавги, разводи, изпити и др.). В същото време при около една трета от пациентите първите признаци се появяват в пълно здраве, без видима причина, споделя MedConsult.bg.
Установено е, че възпалението се основава на неправилно функциониране на имунната система. По някаква причина клетките на имунната система се активират и започват да произвеждат специални регулаторни протеини - провъзпалителни цитокини - които предизвикват възпалителна реакция и нарушаване на клетките на ставната мембрана, вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, костната тъкан и др. В резултат на това се образува самоподдържащ се непрекъснат възпалителен процес.
Възпалението е следствие от прекомерната, твърде активна (макар и неправилна) работа на имунната система. Следователно, ревматоидният артрит е възможно да бъде класифициран като автоимунно заболяване - тоест състояния, когато имунната система работи активно срещу собственото си тяло.
Прояви и ход на ревматоидния артрит
Ревматоидният артрит се проявява основно чрез болка и подуване в различни стави, предимно на пръстите на ръцете. Характерно е симетричното поражение на малките стави на ръцете и краката. Болката, която се увеличава по време на движение, е съпътствана от сутрешна скованост, подуване, ограничение на подвижността на ставите.
С течение на времето процесът може да обхване краката, глезена, коляното, лакътните стави. Хроничното възпаление води до разрушаване на ставния хрущял и деформация на ставата, което от своя страна нарушава нейната функция.
Диагностика
- Общ кръвен тест - резултатите ще покажат намаляване на нивата на хемоглобина, ускоряване на СУЕ;
- Ревматоиден фактор;
- Биохимични показатели - AST, ALT, урея, креатинин. Те са необходими, за да се оцени безопасността на предписването на терапия и в бъдеще нейната поносимост;
- Рентгенография на ръце и крака - ерозивните промени, характерни за ревматоидния артрит, се развиват предимно в тези стави, но не по-рано от 6 месеца. За проследяване състоянието на белите дробове и сърцето се прави рентгенова снимка на гръдния кош, а за специални показания - компютърна томография на белите дробове. ЯМР или ултразвук - особено ако заболяването е в начален етап, когато външната деформация не е толкова забележима и е важно да се проследят незначителни промени.
Разбира се, колкото по-рано пациентът потърси медицинска помощ, толкова по-благоприятна е прогнозата за хода на ревматоидния артрит. Ако забележите проблеми със ставите при себе си или при близките си, не отлагайте да се свържете със специалист. Това е сериозно заболяване, което е необратимо, т.е. колкото по-дълго пациентът отлага лечението, толкова повече щети причинява на качеството на собствения си живот.
В какво се състои лечението на ревматоиден артрит
Прогресирането на това заболяване може да доведе не само до намаляване на качеството на живот, но и до увреждане, сериозни ограничения в движението, особено предвид по-голямата възраст на повечето пациенти.
Задачата на лекаря е да спре, т.е. премахване на болката и установяване на контрол върху хода на заболяването: дори ако е невъзможно да се върне състоянието на ставите, може да се предотврати по-нататъшно прогресиране на болестта.
Възможно е лечението на ревматоиден артрит да отнеме цял живот: периодични посещения при лекар ще са необходими за консултации и манипулации, които ще поддържат състоянието на ставите непроменено.
На първо място, се използва медикаментозна терапия, която е насочена към бързо облекчаване на възпалението в ставите или в тялото, ако е успяло да се разпространи в други органи. За ефективността на лечението някои медикаменти се прилагат интраартикуларно.
Нестероидните противовъзпалителни лекарства и болкоуспокояващите, се използват за облекчаване на силни симптоми на болка, информира МедКонсулт.бг.
Медикаментите от групата на противовъзпалителните лекарства са в състояние да потиснат възпалението и патологичното активиране на имунната система. Те подтискат не само проявите на възпаление, но и процесът на разрушаване на ставните тъкани.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
