Синдромът на Райтер е вид артрит (възпаление на ставите), свързан с небактериален уретрит (възпаление на уретрата, което не е причинено от бактериална инфекция) или цервицит (възпаление на шийката на матката), конюнктивит и лигавични кожни лезии. Заболяването е част от е серонегативните спондилартропатии.
Причини и рискови фактори за появата на заболяването
Има две форми на синдрома на Райтер:
- полово предаваната форма;
- чревната форма.
Полово предаваната форма се среща главно при млади мъже на възраст между 20 и 40 години. Обикновено става дума за инфекция на гениталиите с микроорганизма Chlamydia trachomatis. При жените, децата и възрастните хора синдромът на Райтер е много по-рядък, но ако се прояви, то тогава става дума за неговата чревна форма, произтичаща от бактериални чревни инфекции, причинени главно от бактерии като шигели, салмонела, йерсиния или кампилобактер.
Необичайно високата честота на генетичния фактор HLA-B27 при до 93% от пациентите страдащи от заболяването предполага наследствено предразположение. Положителните хора с HLA-B27 са изложени на повишен риск от развитие на синдром на Райтер след полов акт или след излагане на определени чревни бактериални инфекции.
Какви са проявите на синдрома на Райтер
Обикновено заболяването се проявява чрез развитието на:
- небактериално възпаление на пикочните пътища;
- повишена температура;
- конюнктивит;
- артрит 7 до 14 дни след полов акт;
- диария.
Възпалението на уретрата е по-малко болезнено при мъжете и води до по-малко гнойно отделяне, отколкото при остра гонорея, но може да бъде свързано с хеморагичен цистит или простатит.
Възпалението на уретрата и шийката на матката при жените може да бъде леко или изобщо да не създава никакви проблеми, което затруднява поставянето на диагноза. Най-често срещаното състояние на очите е конюнктивит. Артритът обикновено е втората или третата проява на синдрома на Райтер и може да бъде лека или тежка. Засягането на ставите обикновено е асиметрично. Най-често се засягат големите стави на долните крайници, а също и пръстите на краката, разбра MedConsult.bg.
Болки в гърба могат да се появят, обикновено само когато заболяването е тежко. Така наречените лигавични кожни лезии са малки безболезнени рани, които обикновено се намират в лигавиците на устата, езика и пениса. Могат да се появят и хиперкератотични кожни лезии по дланите, стъпалата и около ноктите.
Първоначалното заболяване обикновено преминава в рамките на 3 до 4 месеца, но 50% от пациентите страдат от повтарящ се артрит и рецидивиращи симптоми в продължение на няколко години.
Методи за диагностика на болестта
Синдромът на Райтер се диагностицира въз основа на проявата на периферен артрит, което е свързано с появата на уретрит и възпаление на шийката на матката, продължаващо повече от един месец. Тъй като отделните симптоми могат да се появят по различно време, е възможно да изминат няколко месеца, преди да бъде поставена правилната диагноза.
Острата гонорея при сексуално активен млад мъж може да бъде разграничена от синдрома на Райтер чрез положителна гонококова култура и бърз отговор на лечение с антибиотик пеницилин. При пациенти с хроничен ход на заболяването, възпалението на ставите и появата на кожни лезии може да имитира други заболявания, като псориатичен артрит или анкилозиращ спондилит. Болестта на Бехтерев е хронично възпалително заболяване на опорно-двигателния апарат, засягащо предимно сакроилиачната става и гръбначния стълб, споделя МедКонсулт.бг.
Терапия
За щастие, хронична или рецидивираща форма на синдрома на Райтер засяга само няколко пациенти. Тъй като заболяването често се свързва с инфекция с Chlamydia trachomatis, се препоръчва едновременно лечение на пациенти и техните сексуални партньори с тетрациклини или еритромицин.
Конюнктивитът не се нуждае от специално лечение, въпреки че иритът може да изисква локално приложение на глюкокортикоидни мехлеми.
Физическата терапия може да помогне във фазата на оздравяване. При пациенти с тежки и продължителни форми на синдром на Райтер е възможно да се използват лекарства от групата на цитостатиците или на антагонистите на фолиевата киселина. Въпреки това, поради тяхната токсичност, тези лекарства не са подходящи за повечето пациенти.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
