Учени от Института по микробиология към Българската академия на науките работят по създаването на универсална ваксина, базирана на ДНК, срещу всички щамове на грипа, съобщава БНР.
Досега не е създадена универсална и дълготрайна ваксина срещу грипа, защото всяка година болестта се разпространява от различни вариации на вируса и те са безброй много. Затова се налага всяка година, след като Световната здравна организация прогнозира какви ще са актуалните щамове за сезона, фармацевтичните компании да използват точно тях и експресно да разработят и разпространят новите ваксини, като се надяват прогнозите да са верни и вирусите да не мутират.
Българският екип от учени от департамент „Имунология“ с ръководител доц. д-р Андрей Чобанов търси трайно решение на проблема, като проучва възможността за противогрипна ДНК ваксина, създадена от общото ДНК на грипния вирус. Противогрипните ДНК ваксини са ново направление във вирусологията, в което се създават химерни молекули с помощта на генноинженерни манипулации и целта е да противодействат еднакво добре на всички щамове на грипа, поясняват учените.
Проф. Христо Найденски, директор на Института по микробиология коментира: „ДНК ваксините са много по-лесни за производство, стига да се получат добри клинични изпитания. В момента се намираме на етапа на експериментален лабораторен модел и пътят до тяхното внедряване е дълъг. При тези ваксини се избягва сезонната цикличност, при която се явяват различните серотипове на грипния вирус. През този есенно-зимен сезон например имаме четиривалентна ваксина – тя дава резултати, но няма да бъде ефективна догодина, тъй като спектърът на грипните серотипове може да се промени. Това се наблюдава всяка година, имайки предвид изменчивостта на вируса, епидемичните процеси и т.н. Докато ДНК ваксините са много по-сигурни от тази гледна точка и много по-поливалентни в сравнение със сега разработваните, които са сезонни“.
Универсалната противогрипна ваксина е само едно от направленията, по които работят учените от Института по микробиология, който неотдавна отбеляза 71-ата годишнина от основаването си. В отделните департаменти на института се изучават също и причинителите на редица заболявания като човешки папилома вируси, ентеровируси, полиовируси, правят се проучвания върху туберкулозата, рака, ревматоидния артрит.
Пример за тема, по която се извършват разработки, е тази за лечението но рак на базата на коренищата на растението златен корен (Rhodiola Rosea). В друг проект пък се търси решение как целулозните отпадъци и особено хигиенните материали, които космонавтите използват по време на орбиталните си полети, да се утилизират в един кръгов цикъл, с помощта на микроорганизми да се получат нови продукти, които да послужат повторно на екипажа в космоса.
Статията е с образователна цел и не може да замести консултация с лекар. При здравословен проблем потърсете помощ от специалист.
